Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2012 23:53 - За омразата, футбола и още нещо...
Автор: dizzie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2074 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.07.2012 00:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Имало едно време едно царство. Едно царство-господарство, където всички се обичали, всички се подкрепяли, нямало омраза, завист, интриги. Ще попитате къде било това приказно място, където хората живеели в пълна идилия? Ще ви кажа-то съществува и до ден-днешен, но само в съзнанието и мечтите на людете, които са изморени от всичката тази гадост и помия, които ни заливат отвсякъде. На тези, които могат да се зарадват на успехите на сънародниците си и да съчувстват на неудачите им. Ех, утопия...

След такова начало вероятно последното нещо, което очаквате, че ще разисквам е българския спорт и футболът в частност. Но той е отражение на действителността, той много ясно ни показва в какво състояние е дадена държава и дадено общество.

Българският футбол е в окаяно състояние вече няколко години...българското общество е в окаяно състояние вече няколко години...българската държава е в окаяно състояние вече няколко години...Сравнете нашето положение с това на Англия, Германия, Франция, че дори и Испания по тези компоненти, и ще разберете перфектно за какво иде реч.

Естествено, тези редове са провокирани от българското участие в Европейските клубни турнири. Но не очаквайте да правя задълбочен анализ на играта на Лудогорец, Левски, ЦСКА и Локомотив (Пловдив)(въпреки че това ми е работата, уж). Не, тук ще си говорим за всичко друго, но не и за спортно-техническата част на нещата...или поне не особено задълбочено.

Лудогорец...да, може би се представиха най-достойно от всички български участници в Европа. Ако не друго, то поне демонстрираха желание и някакви наченки на качества. Истината е, че хората от Разград са като някакъв оазис в пустинята, наречена „български футбол”. Там се работи сравнително професионално, условията са доста прилични, футболистите и треньорското ръководство изглеждат амбицирани.

Но тях трябва да ги спомен заради медийната неадекватност при отразяването на мача срещу Динамо в Загреб. Всички наши сайтове и вестници гръмнаха със заглавия, че съдията бил порязал Лудогорец. Дори и това да е така, защо никой не отчете, че същият този съдия по-рано бе дал едно рамо на българите, зачитайки им гол след явна игра с ръка на Марселиньо? Но да, ние сме свикнали да обвиняваме първо другите, а чак след това да търсим грешките в себе си. Защото можеше и да се отбележи, че момчетата на Ивайло Петев цяло полувреме лежаха по земята, че бавиха играта, че на моменти действаха грубо...

Както и да е, Лудогорец ги оставяме, при тях проблемите наистина са най-малко. А ако започна темата за българските медии...по-добре не. Нека се концентрираме върху представителите ни в Лига Европа.

Локомотив (Пловдив) отпаднаха от Витес и в това няма нищо странно. Странно е това, което се случи с този клуб в последните няколко дни. Собственикът Коко Динев реши да се откаже, и то след като отборът му бе постигнал финал за Купата на България и бе започнал новия сезон. Как е възможно да се стигне до такъв абсурд? Как е възможно футболистите да сменят по няколко полета, а домакинът да кара екипите им с кола до Холандия? Как е възможно два дни преди един от най-важните мачове в скоршната история на този отбор да не се знае дали те въобще ще могат да пътуват, дали въобще този мач ще се играе? Как е възможно ключови футболисти да разтрогват договорите си с клуба точно преди такъв мач?

А какво да кажем за ЦСКА и за тяхното ръководство съставено от титани? Титани на мисълтта, титани в ръководенето на един от най-успешните български клубове, титани във всеки един смисъл на думата. Стигна се до абсурда Стойчо Младенов да не може да регистрира пълен брой резерви за мача срещу Мура. И след една безобразна игра, която бе някакво подобие на футбол, българите отпаднаха от словенските дебютанти. Чест му прави на г-н Младенов, че след мача каза нещата такива каквито са: „Нямаме класа!”

В момента Левски играят срещу Сараево, босненците водят с 3-1 15 минути преди края. Вероятно мачът ще е свършил преди завършването на този текст, но резултатът няма значение.

Няма значение, защото българският футбол, българската държава и българското общество са в перманентен нокдаун от няколко години насам. И дори и да се изправят от време на време, дори и да има някакви периодични проблясъци, положението си остава плачевно.

Защото тук проблемът въобще не е в това дали Левски или ЦСКА или Лудогорец ще отпаднат или ще се класират по-напред. И да спечелят един-два мача, ясно е че ще отпаднат рано или късно. Проблемите са много повече и много по-дълбоки от това.

Проблем е, че освен че нямат класа, футболистите нямат сърце и душа да надскочат себе си, да играят над възможностите си. Така както и обществото няма сърце и душа да се обедини, така като не можем да сме единни, да се подкрепяме, както правят хората в онова царство, за което стана дума в началото на този текст. Защото след като свърши мачът между ЦСКА и Мура, половината ми приятели във Фейсбук си смениха профилните снимки с логото на едноименната вафла. Да, те не могат да изпитат състрадание и да им стане кофти от това, че български отбор е отпаднал, да им стане мъчно за другарчетата им, които подкрепят този тим. Не, важно е да мразим, важно е да тъпчем, а ако този който мразим и тъпчем е паднал, още по-добре. Та нали тогава няма да може да ни отвърне на удара.

Проблем е, че българската държава и българският футбол се ръководят от банда престъпници. Да, звучи клиширано, но пък кажете, че не е истина! Кажете, че корупцията, договорките от типа „аз на тебе-ти на мене” не са един от най-големите ни проблеми! Винаги се намира по един палячо, който иска да води дружината напред и обещава коня и каруцата, но реално само заблуждава околните, а мисли само за собственото си джобче.

Проблем е, че няма елементарни условия за практикуване на нормален спорт в България. И да, дори и в София да има някоя и друга база, която да става за нещо, какво е положението в по-малките градове? Та видяхте ли състоянието на Националният Стадион днес? Тревата беше в отвратително състояние, а все пак се играеше мач за Лига Европа...

Мога да продължа още много. Мога да правя исторически сравнения, да търся още причини за неуспехите, да говоря за други проблеми, които съпътстват спорта ни...но няма смисъл.

Единственото, което има смисъл към този момент, е повече от нас да намерят желание и причина да се „преселят” в онова царство-господарство, където няма толкова помия и злоба, където хората са усмихнати, обединени и готови да си помагат един на друг. Стане ли това, гарантирам че ще ни потръгнат нещата. А пък дори и да не потръгнат чак толкова, то поне ще сме много по-усмихнати и щастливи. Ех, утопия...

П.П. Левски също отпадна. Българските отбори приключиха участието си в Европа още през юли. Пуснете си фейсбука и четете „мили” статуси, някой някъде е щастлив от мъката и неуспехите на другите ;)  




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dizzie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 111835
Постинги: 48
Коментари: 42
Гласове: 98
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031