Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 22:46 - Докога...?
Автор: dizzie Категория: Спорт   
Прочетен: 1561 Коментари: 0 Гласове:
1



Футболът е игра, която носи радост на милиони, може би дори милиарди хора по света. Не рядко обаче, и то по-често в последните години, се случват инциденти, които помрачават положителните емоции от играта. Не, няма да пиша за фенски сбивания, расистки обиди или корумпирани ръководители. Ще поговорим за играчите, починали по време на футболни срещи. Тази тема е разисквана хиляди пъти в медии, форуми, институции, и сякаш бе позабравена в последните години. Но преди няколко месеца, като че ли за да напомни, че проблемът не е решен, футболистът на испанския Саламанка Мигел Гарсия получи инфаркт по време на мача на тима му срещу Бетис. Слава Богу, 31-годишният Гарсия е жив и се възстановява след сполетялото го нещастие. Но други негови колеги нямаха късмета да останат между нас. Най-известните случаи на играчи, починали по време на мач, са 3. Антонио Пуерта, Марк-Вивиан Фое и Миклош Фехер. Споменавам ги само от уважение към паметта им, защото толкова много е говорено и писано за тях, че просто няма какво да се каже. Но търсейки информация за този материал, попаднах на една ужасяваща статистика. Оказва се, че за 2010 година, починалите по време на игра футболисти са четирима. Или поне толкова са известни- Ендюранс Идахор (25г., Нигерия), Горан Тюнич (32г., Хърватска), Барт Опоку (19г., Гана) и Уилсън Мене ( неизвестна възраст, Камбоджа). Общо взето, почти всяка година умират между трима и шестима играчи по време на мач. Масово те си отиват от инфаркти. Много малко са случаите, когато става дума за нещастен случай. За последните години, единствен такъв е случаят с хърватския нападател Хървое Чустич, който удря главата си в предпазна стена и умира.   Първият известен случай за футболист, починал по време на игра ни връща в далечната 1889 година. 26-годишният тогава Уили Купър играе за отбора си „Ставли” срещу Гримзби Таун. При сблъсък с защитник на Гримзби , Купър получава разкъсване на червата и умира малко по-късно в съблекалнята. За сметка на това, първият футболист получил инфаркт по време на мач е Дейвид Уилсън, известен с прякора си „войника”. Той е футболист на Лийдс, а умира едва 23-годишен. Като причина за инфаркта е изтъкнато че е бил заклет пушач. Интересното в този случай е, че Уилсън не умира веднага, а дори получел инфаркт се връща в игра, горящ от желание да довърши мача. Е, не успява, но не това е най-важното. Прави впечатление, че до 70-те години на миналия век, футболистите погубени от сърдечни проблеми са много малко. Повечето трагедии се случват поради други травми, причинени от лошата тогава екипировка на играчите, по-лошите условия за игра, неумението или нежеланието на футболистите да се пазят един друг, или различни заболявания характерни за определена епоха. С течение на времето, стигайки до наши дни, все по-чести стават случаите на инфаркти на футболисти, млади мъже, предполагаемо здрави професионални спортисти. Но на какво се дължи това? Първата, и най-логична, причина би била използването на различни стимуланти от страна на футболистите, с цел по-бързо възстановяване на организма от тежките мачове. На всички ни е ясно, че тези стимуланти, къде законни, къде не, могат да имат и отрицателен ефект върху човешкото тяло. Те, както могат да бъдат полезни, така могат да бъдат и смъртоносни, когато биват използвани прекомерно и неправилно. Втората причина произтича от първата. Изключително натовареният откъм мачове календар също има отрицателен ефект, и това е безспорно. Това обаче не може да бъде 100%-ов довод, тъй като голяма част от футболистите, намерили кончината си на терена са от Азия и Африка, и то от страни, където футболът, колкото и популярен, не е достатъчно развит ( Индия, Судан, Камбоджа, Габон). Третата, най-елементарна, причина би била, че просто това е била съдбата на тези хора и техният час е ударил. Това обаче не звучи сериозно, тъй като, пак повтарям, говорим за професионални спортисти в разцвета на силите си. Решението на този проблем е много просто. От ФИФА, всички континентални и местни федерации трябва да бъдат спуснати много ясни и строги разпоредби към клубовете. Трябва да се въведат задължителни сърдечни прегледи за играчите на всеки 3-4 месеца, да се въведе изключително строг допинг контрол и да има сериозни санкции за отборите, неспазващи правилата. От ФИФА говорят за единство, за развитие, за взаимопомощ. Често гледаме клипчета на малки негърчета, играещи футбол в пустинята. Призива го знаем- да се помогне на тези деца да играят на истински терени, в нормални условия. Това е прекрасно, но стигнат ли един ден до такова ниво, нека имат адекватни медицински грижи. Не може всеки да играе в Европа, където медицинската грижа за спортистите е на добро ниво. Нека е така по цял свят. За чиновниците от ФИФА футбола е пари. За много други футболът е страст. Страстта е прекрасно нещо, без което трудно бихме били щастливи. Но живота е по-важен. Той е най-важен. Защото без живот няма страст. Дано някой ден парите останат на заден план, дано някой ден ръководителите на най-великата игра намерят в себе си останала искрица от онази страст, която първоначално ги е накарала да се занимават с този спорт. Намерят ли тази искрица, могат да запалят и огън. А лумне ли огънят на страстта… тогава всичко би станало по-добро. 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dizzie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 111846
Постинги: 48
Коментари: 42
Гласове: 98
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031