Знайни и незнайни „специалисти” се изредиха в последните дни да дават коментари и оценки за серията от мачове „Ел Класико”- кой крив, кой прав, няма да анализирам хорското мнение. Но ще пиша за „Специалният” Жозе, и защо той вече се превърна в почти „Обикновеният”.
Успехите на Моуриньо през треньорската му кариера са неоспорими- две домашни титли с Порто в Португалия, една купа на страната, една Купа на УЕФА, една Шампионска Лига; в Челси- 2 пъти Премиършип, 2 пъти Карлинг Къп, един път Комюнити Шийлд, един път ФА Къп; в Интер- 2 пъти Серия А, по един път Купа и Суперкупа на Италия и един път Шампионска Лига. Наистина постижения, пред които можем само да свалим шапка. Но какво се случи с Моу, откакто отиде в Реал (Мадрид)? Та точно това трябва да е отборът, който да му подхожда най-много. „Специалният” в „Кралския клуб”. Но уви, май там Жозе е чужд сред свои.
Искам да уточня, че въпреки че уважавам португалеца, най-вече заради успехите му, далеч не съм му фен. Първо, дразни ме поведението му и по време на пресконференции, и по време на мачове. И второ, просто не смятам, че отборите които е водил досега, както и Реал, са показвали някакъв космически или супер атрактивен футбол. При все, този сезон мадридчани имат 53 мача, от които само 5 загуби-една от Леванте в мач за Купата на Краля( без значение, след като първият мач е спечелен с 8:0), една от Осасуна, една от Хихон, и две от Барселона. Та точно тези последните две са главната причина да напиша тези редове, защото ми писна Моу да бъде издиган в култ, след като този сезон е на път да бъде провален за Реал. Е, взеха Купата, макар и малко с късмет, но той пък Серхио Рамос я изпусна, рейсът я сгази и тя стана на сол. Но не това е най-важното. За феновете на „белия балет” естествено са много важни трофеите, но още по-важно е да се постигне предимство срещу вечният враг- Барселона. Така както за феновете на Левски е много важно отборът им до постигне успехи над ЦСКА, за тези на Юнайтед-над Сити и т.н. Е, ако тимът напълни витрината с купи в края на сезона, може би ще бъде простено неудачно представяне срещу големия съперник. Но в случая с Реал, това далеч не е така. От 4 мача този сезон- 2 победи за Барса, един равен и една победа за Реал, но след продължения. Още един мач ще се изиграе, много вероятно отново да бъде спечелен от Каталунците, тъй като Реал ще е без защита и треньор.
Но да караме поред. На 29.11.2010, на „Ноу Камп”, Барселона смаза Реал с 5:0. Моу излиза в система 4-2-3-1, като при резултат 2:0 за Барса, той извади Йозил и пусна Диара, който е значително по-дефанзивен футболист. Явно искаше да пази резултат, да падне достойно от космическата селекция на Гуардиола. Не успя. Е да, и Серхио Рамос бе изгонен, смея да твърдя заслужено.
На 16.04 бе ответният мач за Примера. В Мадрид, при доста скучна игра, двата отбора завършиха 1:1. В един период от мача, за около 10 минутки вярно, но Реал нямаха чист централен нападател на терена. И то при положение, че вече губеха в резултата. Наистина, пък бяха с човек по-малко, но картонът на Албиол бе безспорен.
4 дни по-късно бе и финалът за Купата на Краля. Този път Жозе започна мача без чист нападател и го кара така до 71-та минута, когато пусна Адебайор. Не че той се отличи кой знае колко, но въпросът е по-скоро принципен. Иначе мачът отново бе сравнително скучен, Роналдо вкара в продълженията красив гол с глава, Ди Мария бе изгонен за 2 жълти картона…нищо фрапантно.
И така, стигаме до полуфиналът за ШЛ от онзи ден, който на 90% предопредели сезона на Реал като почти нулев. Меси доказа че е футболен Бог, Моуриньо пак игра страхливо, играч на столичани бе изгонен отново( Пепе, и този път трябва да кажем, пресилено). Но думата ми е за друго. Реал отново започнаха без чист нападател, като на почивката Йозил бе сменен от Адебайор, и с това се изчерпаха смените на Специалният. Но на пейката останаха Бензема, Игуаин, Кака, че ако щете и Гранеро. Да, последният е сравнително неопитен, пък и не е гений, но първите трима са доказани футболисти, имена във световния футбол. Кака имаше проблеми с контузия, не е играл дълго, но е изключително креативен играч, има страхотен поглед върху играта, но уви, не бе пуснат. Гонзало Игуаин също не бе на линия известно време, но той е доказан голаджия. Не блести с кой знае каква техника, но е борбен, умее да се пласира, има нюх към гола и страхотна игра с глава. Бензема не ми е сред любимите футболисти, но и той умее да бележи, а фактът, че не пускаш в игра голмайстора си в Шампионска Лига е ако не друго, то поне странен.
Оставям на страна конфликтите на Моуриньо с Хорхе Валдано, оставям настрана някои странни трансфери, които бяха извършени в Реал този сезон, оставям и факта, че бе позволено на легендите Гути и Раул да си тръгнат(най-вече Раул). Но само резултатите не могат да те направят „Специален”.
Всички аплодираха португалеца, когато миналата година с Интер възроди „катеначото” за да отстрани Барселона. Изключително грозно, но ефективно. Но се сещам, защо всички плюеха по Ото Рехагел на ЕВРО 2004, които играеше с либеро и подчертано дефанзивно? Та нима не направи Гърция европейски шампион? Моу може да играе с 8-1-1, да ползва Ето’о като дефанзивен халф, другите не могат. Може 2 поредни мача да излиза без чист нападател, и то в мачове, в които е наложително да се вкара гол. Някои ще кажат, тактика. Аз казвам страх. Моите уважения, но не можеш да излезеш във финал за Купа и полуфинал за Шампионска Лига без нападател , за 210 минути да вкараш един гол, и то при все че разполагаш с космически атакуващи футболисти, и да кажеш, че съдията е виновен. Да, червен картон за Пепе онзи ден нямаше, но не е като да творяха магия в нападение преди това играчите на Жозе.
Да караш футболистите си да си изкарват умишлено жълти картони, и то на такъв голям форум, и то така явно- това е всичко друго, но не „специално”. Някои ще го нарекат хитрост. Аз ще го нарека дребен тарикатлък. Къде отиде „феърплея”, къде отиде честността, къде отиде насладата от футболната игра?
Да се държиш като Господ по време на интервюта, да дюдюкаш по съдията по време на мач? Това „специално” ли е? Не е. Някои биха казали, че Моу се държи „готино”. Аз бих казал, че се държи просташки. За да си треньор на най-големите отбори в света трябва да имаш качества, да разбираш играта. Но трябва да имаш и класа. А Моуриньо няма класа, никога няма да достигне нивото на един Анчелоти, например. Не е лошо да си малко арогантен, да си малко по…как да го кажа…пич. Но когато дори Коце Ангелов и Дуци Симонович се държат по-класно от теб, съжалявам, нищо „специално”.
Ето как Жозе Моуриньо извървя пътя от „Специален” до „Обикновен”. Беше „Специален” когато изведе един никому неизвестни момчета до Купа на УЕФА, а година по-късно- до КЕШ. Когато Порто правеше чудеса и биеше наред. Когато тези непознати дотогава футболисти се превърнаха в звездите, в лидерите на световния футбол и в модел за подражание на много деца. Когато си махна медала и напусна със сълзи на очи „Арена ауф Шалке”. Ето това беше „пичовско”, ето това беше „специално”. Когато се държиш бащински с играчите си, когато ги защитаваш от медийни атаки, ето това е готино. Но когато започнеш да играеш страхливо, когато играеш за да не загубиш, когато си помислиш че си хванал Господ за шлифера, или по-лошо-когато се помислиш за Господ, когато си позволяваш да се държиш като шеф и махленски-ето тогава не си „Специален”. Тогава си поредният, обикновеният…
