Да, ще ви представя историята на един от най-известните английски клубове, който в последните години изпитва затруднения, но постиженията му в миналото говорят за това, че заслужава отново да се върне в елита на британския футбол.

Основан през 1919 година като наследник на ФК Лийдс Сити, Юнайтед е на косъм да престане да съществува само година по-късно. Президентът на Хъдърсфилд Хилтън Кроутър придобива контрол и върху Лийдс през 1920 година, обявявайки намерението си да слее двата отбора поради географската им близост. Това обаче предизвиква сериозно недоволство в местната преса, а инициативни граждани събират достатъчно пари за да откупят Хъдърсфилд Таун от Кроутър, който след продажбата се концентрира изцяло върху Лийдс. На 31 май 1920 година тимът става пълноправен член на Футболната Лига, след като заедно с Кардиф Сити печели най-много гласове на гласуването за избор на нови попълнения в Лигата.

Първият му сериозен успех е спечелването на Втора дивизия през сезон 1923/24, а в този състав личат имената на легендата Ърни Харт и един от най-стабилните централни защитници в Европа по онова време Джим Бейкър.

През следващите сезони до Втората Световна Война представянето на Лийдс е колебливо, като отборът се движи като асансьор между Първа и Втора дивизия. Единствената по-успешна кампания е 1929/30, когато завършва 5-ти в елитната дивизия, като това е и най-доброто му постижение преди ерата на Дон Реви.

Изключително слабо е представянето на тима през първия сезон след войната (1946/47), когато печели едва 18 точки, а постижението му като гост и до днес остава

най-слабото в историята

на най-високото ниво на английския футбол. Спечелена е само 1 точка от 21 срещи далеч от дома, и съвсем закономерно Лийдс изпада.

През следващите 15 години хубавите неща в Западен Йоркшир не са твърде много. Заслужава си да споменем, че Джак Чарлтън и Джон Чарлз стават основни играчи на "пауните", като именно с уелсеца Чарлз е свързана и една от любопитните случки в историята на клуба. Той започва кариерата си като защитник, но по-късно е преместен на върха на атаката. Експериментът се оказва успешен и за 4 години той отбелязва 150 гола. Това естествено привлича вниманието на по-големите клубове, но ръководството отказва да го продаде. През 1956 година обаче на стадиона избухва голям пожар, като западната трибуна изгаря напълно. Щетите са оценени на 100 000 паунда, но средства за ремонт няма. Затова шефовете решават, че е време да продадат Чарлз, който преминава в Ювентус за рекордната тогава сума от 65 000 паунда. А говорейки за "Нежния великан", редно е да споменем, че той е един от малкото футболисти в историята на играта, които никога не се получавали жълт или червен картон. Друг такъв пример е легендарният Сър Стенли Матюс.

Първият "златен" период на Лийдс е през 60-те и началото на 70-те години на 20-ти век. През 1961 година за старши-треньор е назначен Дон Реви, бивш централен нападател на клуба. За него може да се говори много, тъй като освен, че

внася редица тактически иновации

в играта като футболист, има и особено характерен стил като треньор, често се забърква в неприятности. Независимо от това, под негово ръководство йоркширци печелят Втора дивизия веднъж, Първа- 2 пъти, ФА Къп, Купата на Лигата, Чарити Шийлд и Купата на УЕФА по веднъж, а освен това губят финала за КНК през 1973 година и достигат полуфинал за КЕШ през 1970 година.

Реви обича да залага на ултра-дефанзивна тактика, която обаче му носи споменатите по-горе успехи. По негово време Лийдс е и един от най-грубите отбори, поради което получава прякора "Мръсният Лийдс".

Кариерата му като мениджър не започва обещаващо, тъй като през сезон 1961/62 Лийдс е на косъм от изпадане в Трета дивизия, но благодарение на победа в последния кръг се спасява. Реви започва да гради отбор около Джак Чарлтън и шотландския халф Боби Колинс, а освен тях налага и младоци като Норман Хънтър, Гари Спарк, Пол Рийни, Били Бремнър и Джон Гилс, когото привлича от Манчестър Юнайтед. Тези футболисти по-късно ще запишат имената си със златни букви в историята на клуба, и до днес остават едни от най-забележителните фигури, преминали през "Елънд Роуд". Въобще не е случайно, че днес пред стадиона има статуя на покойния вече Бремнър, а една от трибуните носи името на Дон Реви.

Интересно е какво би станало, ако през 1974 година Реви не бе станал мениджър на националния отбор на Англия, но дори и след напускането му Лийдс не се срива. За негов заместник е назначен легендарният Брайън Клъф, който само две години по-рано прави немислимото и става шампион с Дарби Каунти.

Клъф обаче е един от отявлените критици на Лийдс на Реви, а футболистите няма как да забравят това. Няма как и да приемат философията му за елегантен и техничен футбол, която е

пълна противоположност

на стила на предшественика му. А и Клъф не си прави услуга, след като на първата си среща с играчите им казва да си изхвърлят всички медали, защото са спечелени с измама. Освен това заявява на Еди Грей, който често има проблеми с контузии, че ако бе състезателен кон, вероятно вече щяха да са го застреляли. Съвсем разбираемо на играчите им е трудно да го обикнат, и след редица слаби резултати Клъф е уволнен след само 44 дни начело.

В следващите години Лийдс бива воден от хора като Джими Армфийлд, Джок Стейн, Джими Андерсън и Алън Кларк, и въпреки един загубен финал за КЕШ (срещу Байерн Мюнхен) и отпадане на полуфиналите от ФА Къп и Купата на Лигата (2 пъти), представянето на белите не е на нивото на което е по времето на Реви, и те отново изпадат, този път през 1982 година.

Опитите на клубните легенди Еди Грей и Били Бремнър да върнат старата слава на пауните се провалят, но това прави Хаурд Уилкинсън през 1990 година. Лийдс се връща в елита, а през 1992

печели последната Първа дивизия

преди формирането на Вишата Лига, като се счита, че халфовата линия в този състав на Уилкинсън е една от най-силните в историята на британския футбол. Гордън Страхан, Дейвид Бати, Гари Макалистър и самоубилият се миналата година Гари Спийд формират полузащита, която не може да бъде спряна от никой опонент. В предни позиции пък действа Ерик Кантона…

Следващите 10 години са вторият "златен" период в историята на клуба, и въпреки някои по-посредствени сезони, в този отбор изгряват звездите на Лукас Радебе, Лий Бойър, Найджъл Мартин, Джими Флойд Хаселбанк, Хари Кюъл, Джонатан Уудгейт и Алън Смит.

Особено успешен е периодът 1998-2002, когато мениджър е Дейвид О"Лиъри, а Лийдс достига до полуфинали за Купата на УЕФА през 2000 година и на ШЛ през 2001.

Лека-полека обаче финансовото състояние на белите се влошава, като през 2003 година те вече имат дълг от над 127 милиона паунда. Следва изпадане в Чемпиъншип, изпадане в администрация на няколко пъти, като последното доведе до изпадането в Лига 1 през 2007 година. За първи път в историята си Лийдс се състезава в третото ниво на английския футбол.

Следващите 3 години са едни от най-мрачните за клуба, като той успява да се завърне в Чемпиъншип едва през 2010 година, където се намира и до днес.

Кой е виновникът за този труден период? Според мнозина това е Кен Бейтс, който става собственик на Лийдс през 2005 година, но според други милионерът е направил всичко възможно за да изчисти огромните задължения, но не е успял. Така или иначе, еднозначен отговор на този въпрос не може да се даде, но истината е, че след назначаването на Нийл Уорнък през февруари тази година, ситуацията изглежда малко по-розова. Какво обаче крие бъдещето за този някога славен клуб, и дали скоро ще ги видим обратно в елита, предстои да разберем. Истината е, че той заслужава да е там. Най-малкото заради историята и заради традициите…