86 години е достойна възраст. Един човешки живот. През 1929-а започва Голямата депресия. Родени са хора като Мартин Лутър Кинг, българският писател-дисидент Георги Марков, Йордан Радичков, Милан Кундера, Одри Хепбърн, съпругата на Президента Джон Кенеди – Жаклин, Грейс Кели и куп други личности, оставили своя отпечатък върху световната история. 1929-а е и годината, в която е основан Локомотив София. И който в продължение на 86 лета и зими не спря да се движи, дори когато въглищата му бяха на привършване. По един или друг начин намираше верния път и в най-тъмните си периоди.

Нека спрем с прозаичните залитания. Нека кажем нещата в прав текст. А именно – Локомотив достигна до последната гара и май няма да продължи. Така де, обещах да няма повече литературни елементи… Но винаги, когато говоря за червено-черните, ме обхваща носталгия, лека меланхолия и до известна степен – романтика.

По стечение на обстоятелствата прекарах част от детството си на стадиона в „Надежда“. Работнически квартал, далеч от блясъка и богатството. Но и клубът, и мястото имат особен и единствен по рода си чар. Локомотивци не са глезльовци – нито феновете, нито служителите и играчите. Те са борбени, задружни и непримирими. И със сигурност няма да позволят любимият им тим да бъде затрит. При това от управници, които нямат елементарно понятие от футбол. Защото не може да искаш да ръководиш отбор като Локомотив и да попиташ три пъти в рамките на пет минути Димитър Васев кой е и как се казва! Смешно е да се изхвърляш и да обещаваш коня и каруцата, а да имаш възможност да осигуриш само едната гума. Винаги става така с издутите балони – те изпускат въздух рязко и след лек лупинг падат на земята, а всички ги сочат с пръст и им се подиграват.

Символично е, че железничарите са създадени в годината на Голямата депресия, а сега самите те се намира в такава. Няколко реда по-нагоре казах, че Локомотив може би се е добрал до последната гара. Ами знаете ли, не е. Локомотив ще продължи да се движи и ще излезе от депресията, точно както направи светът в края на 30-те. Тъкмо заради онази непримиримост, така характерна за него. Да, 86 години е достойна възраст. Но на Локо му е рано да се предава. Може да се предаде само тогава, когато слънцето започне да изгрява в полунощ и когато снегът завали през август.