В последните две седмици светът е футбол, както казва клишето. Така ще бъде и през следващите две. Но с оглед на сравнително постното от към качествени мачове Световно Първенство в ЮАР, ще си говорим за футбола като цяло, за щастието и мъката които носи, за великите мигове на различни народи. Истинските футболни фенове, които прочетат следващите редове ще разберат какво точно имам предвид.

Неминуемо, трябва да започнем с радостите и тъгата, които тази велика игра е донесла и носи на нас българите. В последно време емоциите ни в тази насока са по-скоро отрицателни, но не можем да отречем и великите моменти които сме изживявали. Естествено, най-светлата страница в историята на българският футбол си остава СП в САЩ през 1994. През последните дни часто си пускам различни клипчета от онзи период, припомняйки си великите мачове изиграни от момчетата на Димитър Пенев. Като започнем от станалото легендарно "Господ е българин!" на покойният Мичман, минем през страхотните победи над Аржентина, Германия, Мексико и стигнем до не-дотам справедливото отпадане от Италия на полуфинала. Моменти, които ще останат запечатани в съзнанието ми може би до живот. Гледката на невярващият Еме Жаке на Парк-де-Пренс, на падналият на земята Руди Фьолер, на Бодо Илгнер, чудещ се какво точно се е случило, след фамозният гол на Стоичков от фал...

Уви, това са едни от малкото наистина щастливи мигове в историята на националният ни отбор. На клубно ниво успехите също не са кой знае колко големи. Все пак, струва си да отбележим битките, които ЦСКА води през годините с Байерн, Нотингам, Барселона, Ливърпул. За мен като левскар, мачовете на отбора за купата на УЕФА преди няколко години си остават паметни.

Ами ако погледнем в световен мащаб. Не е ли просто красиво да наблюдаваш играта на такива футболни гении като Роналдиньо, Кристиано Роналдо, Лео Меси. А от по-старите да изброяваме ли: Ван Бастен, Марадона, ако искате дори Стоичков... те сякаш галят топката, сякаш танцуват с нея, леко флиртуват, докасват я така, както влюбен мъж милва любимата си. Комуникират си с нея, като че ли тя им нашепва къде точно й е приятно да я докосват.

Наистина има мигове, които ще останат в историята на футболната игра. Мигове на такъв финес, на такова майсторство. Нима няма вечно да помните гола на Зидан на финала на Шампионската лига срещу Леверкузен? Или онзи фамозен гол на Марадона срещу Англия през 1986? Не онзи с ръката, другия, при който се подшгра на целия английски национален отбор. Или голът на Филип Лам на откриването на СП през 2006? Или дори финта на Бербатов срещу Уест Хам, когато подаде на Роналдо от аут-линията. Такива моменти бол...

Но все пак-защо футболът е толкова велика игра? Не само заради тези красиви моменти. А и заради факта, че футболът е нещото, което сплотява хората така, както нищо друго. Нито политика, нито кино, нито дори музиката могат да сплотят цяла една нация така, както този спорт. Да, той също така разделя хората, но кажете, кога друг път мъже ще се прегръщат ридейки, от щастие или мъка, без да ги е срам че някой ги гледа? Кога цял един народ ще излезне на улиците и ще празнува като едно цяло? Кога няма да има значение дали си богат, беден, дебел, слаб, бял, черен?

Да, футболът в днешно време е повече бизнес, отколкото спорт. Но колкото и разни хора да се опитват да го превърнат единствено в средство за печелена на пари, те никога няма да отнемат красотата му, емоциите които той носи. Никой бизнесмен, никоя корпорация няма да накара милиони хора да танцуват по улиците и да се радват като малки деца. Не, това го може само Цар Футбол. Затова, драги мои, футболът е велика игра!